Има тук, драги ми Смехурко, едно пернато дето се зове поет. Ама какво ли пернато ще да е .... Паун? - Не ще да е паун, той мрази пауните и час по час пише разни не до там красиви думи за тях. Пуяк? и пуак не ще да е - пуяци са все другите ...
Значи, драги ми Смехурко, ще да е някоя мокра кокошка, ама от тези, рошавите с големите гребени, дет не знаят дали да клякат пред петела, или да му се качват.
Та въпросното пернато по цял ден кудкудяка как пауните и пуяците не могат да се зоват и те поети и за да им покаже що е то пезия, е написало следното стихче:

                
Въздъхва вятър, после пее,
луната своя дъх реди,
небето радостно немее,
потрепват звездните бради,
една премръзнала светулка
поспира тъжна върху мен,
светът ми свири на цигулка,
а ти си приказен рефрен,
измъкнали се от гнездата,
мечтите ми танцуват блус,
отхвърлят рибите водата,
долавям нежен земен трус,
косата ти пробожда мрака,
а устните ти раждат стих,
вселената с надежда чака,
а аз съм уморен и тих...
Да, знам, че няма да си моя,
едно от моите ребра.
Небето е копринен пояс,
погалващ твоите бедра.

Подчертал съм няколко сецифични израза от въпросното "стихотворение", те всички са за подчертаване, че и за зачертаване дори, ама да не вземе да стане прекалено шарено, че пернатото после много ще му се радва.
Та да видим какво означава истинска поезия. Писало пернатото писало, редило рими (като четвъртокласник) и по едно време се сетило, че във втори клас "мола другарката " е говорила за това, що е то изречение и как се формира, та вместо запетайки сложило и две точки.
Но да оставим това на страна, пернатото е доказало (за собствените си стихове), че с правописа може да се прави компромис в името на поезията (на пауните това не им е позволено).
Отличителен белег на стила на пернатото е споменаването на думата вселена (който не напише поне веднъж "вселена" е паун и убива поезията).
Но да кажем че стиха става за четене (истинска буря от рими), но последните два реда .... ах тези два реда .....

Ще задам аз на poligor същия въпрос, който тои модерира, а и не ми отговори:
poligor, тези последни два реда, да не са били част от разговор в skype и да си объркал прозореца в който си писъл?

За този си пост съм използвал материали, публикувани на следния адрес:
http://poligor.blog.bg/poezia/2011/03/01/nebeto-e-koprinen-poias.696579

Много ша ва мола, не давам перо да падне от частния ми Паун! :-)))

http://kanibalut.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/03/pyrjen-paun-za-vecheria-na-sveshti.698257

аз си мислех, че е прост пуяк, пък то паун...
Ех тоя вятър, въздишащ и пеещ, пък и немеещ, мани-мани, красата какая та :)))))))))))))))))))))
Добави в речника лепкав гнет и му тури пепел.
Поздрав
Валя

Полигорът ми е един от любимците.

хаха, виж го невменяемия полигорчо как сам си се хвали, след като са му написали, че е некадърен:

#250387 , tanq_mezeva написа: 0 гласа

Във всяка творба е желателно да има идея, извод и внушение.
В твоята, аз не открих нито едно от условията, за да има положително въздействие.
Може би не звучи клиширано и травиално, но каква е ползата от това щом не провокира в читателя друго чувство, освен негативизъм.
На мен не ми хареса!!!


#250411 , zefpet написа: 0 гласа

Интересно подредени словца, с които би се гордял всеки шестокласник. Но и шестокласниците знаят, че след точката, новата мисъл трябва да започне с главна буква, а отделните изречения в едно сложно, се отделят със запетаи(сложете си запетаята след "зората"). Не е зле да пооглеждате нещицата си за правописни грешки. Нали Вие твърдите, че е недопустимо да се пише неграмотно?


#250431 , rosen_rosen написа: 0 гласа

Не успях да схвана нищо. Нищо тук не ме докосна. Освен това, доколкото разбирам от музика, видовете гласове (но при човека) могат да се разделят на сопран, алт, баритон, бас и т.н. А при животните, някои от които преди всичко издават крясъци и шумове, за какви видове и подвидове можем да говорим? Търсиш май някаква условност, за да сътвориш картина, която пък да впечатли, ама... не можа! Опитай пак. Може да ти се получи... някога...

#250492 , prizrak написа: 0 гласа

Негативизмът не е нищо лошо в изкуството,то не е само съзерцание на света с розови очила,присъщо за авторите на коментарите. Поезията не е само красиви фрази, тя описва живота, какъвто е, обратното е елементарност. Конкретно стихът си е съвсем добър, белег за което е, че най-после се появяват истински коментари,а не възклицания. Оригинален е с темата и героите си,не е сковаващо еднтипен с другите ми текстове. Да бъдеш различен в стиховете си е белег за истинско творчество, а не да се повтаряш до втръсване под звучния хор на хвалбите.

Паунът си е паун! Сам си се хвали. Някой ще му посочи ли грешките, в коментара му?