Драги ми Смехурко,
Ще разкажа, или ще преразкажа или пък ще е продължение на една приказка. Приказката за дребното човече.
И така, живуркало си дребното човече, щастливо и доволно, скрито зад трите си компютъра, галело клавиатурите им и си припявало " Пенчо, Генчо, Атанас и Аз ..." въпреки че компютрите били изискани джентълмени от западен Лондон.
Един ден, дребното човече погледнало календара. "Олеле, че то Коледа дошла".
Поогледало се наоколо, и разбрало че освен компютрите, няма никой друг. Натъжило се, почувствало се тъй самотно и се замечтало за топла ласка.
Усетил единия компютър дерта на дребното човече и за да го ободри, поразровил се из интернет и довел компания на дребното човече. 
Зарадвало се дребното човече, заподскачало насам натам, и се потопило в предложените му ласки докато накрая заспало щастливо.Когато отворило очи, отишло да поблагодари на компютъра (Атанас ли беше или Джеймс , вече никой не знае), който сторил такава добрина за него и ахнало от удивление, на екрана се мъдрело следното стихче:

Ти, аз и Отчаянието правим секс, включили сме порноканала и копираме.

Ето двама мъже и една жена, и ние го правим с удоволствие. Аз и Отчаянието проникваме в теб, удряме, блъскаме, викаме, разбиваме, пъшкаме, стенем... Отпускаме се уморени и потни, взимаме душ и обядваме. Дано аз и Отчаянието сме те оплодили.

И се чудело и маело дребното човече, то ли е написало това, Джеймс ли .... или може би Джордж го е пратил по вътрешната мрежа ... Така и никой не разбра.

нарочно написах онова писмо. Ти ме предаде. На ония лезбийки, пенсионери и пр. ... Нямаш представа как ме тормозеха и ми се присмиваха. Ти ме захвърли като непотребна вещ и като вещ се опитваше да ме "разглеждаш" и охраняваш. Исках да се уверя, че ме следиш и ми нямаш капка доверие. И да те заболи исках. Не съм те предавала. Години не помислях за друг. Живях като зомби - влюбена в един изверг и не можех да спра да го обичам. Все още не съм спала с никого другиго, защото съм ПАТКА , убедена, че любовта е истинска и не ме е излъгало сърцето. Ти изложи на показ най-съкровеното ми чувство, омърси го, а това не се прощава. Но аз днес се простих окончателно с тази глупост "любовта".

малко съм мързелив, и не съм във форма за анализ на коментара на 1.анонимен.
Да не кажа, че съм доста объркан от него.